Хронология

От толкова време не съм писала,че вече сигурно съм забравила как. Когато загубиш нещо твърде важно и твърде за кратко имано,губиш и всичко,което си му дал.Спираш да говориш за елфи с пижами на точки,като за начало.После забравяш да рисуваш.После не виждаш смисъл в писането и определени книги,които си обичал,започват да те дразнят до безумие.Постепенно променяш плейлиста в телефона си и отказваш идеята да се състезаваш с някого по ядене на чийзбургери.Следва разумното мислене и сивото ежедневие,не очакваш нищо от дните,търсиш нещо,без да знаеш какво.Това продължава,докато не разбереш,че си търсиш смеха.Търсиш си звездите в небето,танците в полунощ без музика пред театъра,разговорите в тревата,докато гледаш облаците,приказките за елфи с пижами на точки и шоколадовото мляко всяка вечер.Целувките за лека нощ пред входната врата и тихата гордост да притежаваш нещо,което всички желаят.Нещо,което не може да бъде притежавано.Чувстваш се безсмислено и безполезно бледо копие на човека,който можеш да бъдеш и който си бил.После винаги идва спасението.Неочаквано,нетърсено.Вкопчваш се в него като удавник в сламка,а после виждаш,че не то те е спасило,а ти сам си се измъкнал.И си заживял отново,заобичал си отново.Харесва ти да слушаш музика,опитваш да рисуваш понякога и от време на време драсваш по някой ред.Лека полека прохождаш,в началото внимателно стъпваш върху раната,бавно,без резки движения и скокове.После забързваш,ставаш по-уверен и един ден можеш да тичаш отново.Можеш да търсиш и да искаш отново.Можеш да чувстваш.Можеш да бъдеш.Не като преди,но като сега,нещо ново е по-добро от нещо калпаво залепено,нали?

лятнолюбовноизлияние

Обичам водата,обичам луната,обичам нощта,обичам синьото,обичам безкрайното море и още по-безкрайното небе,обичам звездите и свободата,обичам да чувствам и обичам да живея,обичам да танцувам,обичам лятото вътре в мен,обичам безграничното си желание за щастие,обичам бъдещето и грейпфрутите. (:

Hello,world !

Here's to the crazy ones.The misfits.The rebels.The troublemakers.The round pegs in the square holes.The ones who see things differently.They're not fond of rules.And they have no respect for the status quo.You can quote them,disagree with them,disbelieve them,glorify or vilify them.About the only thing that you can't do ,is ignore them.Because they change things.They invent.They imagine.They heal.They explore.They create.They inspire.They push the human race forward.Maybe they have to be crazy.BECAUSE THE ONES WHO ARE CRAZY ENOUGH TO THINK THAT THEY CAN CHANGE THE WORLD,ARE THE ONES WHO DO.

Вчера

Има нещо ужасно самотно в меланхолията.В онези моменти,когато половината ти душа минава някъде в измеренията и пространствата и само полъхът те докосва леко,познатият аромат.Когато изпитваш нуждата да обвиеш ръце около себе си и да потънеш някъде,в нечии черни очи,които винаги пленяват всичко в теб с такава адска сила,че боли на места,които дори не си знаел,че съществуват.Самотно.Празно.Колко е красива есента.

sono in amorata :)

Влюбих се.
В живота.
Открих го на ново,преродих се,изжвиях го,умрях и отново го видях.
Влюбих се.
В 12:52 АМ съм влюбена.И не мисля за теб,а за живота.За пъстрите примигвания и въздишки,които ми предстоят.Край на всички маски.Влюбих се.
;

Das Spiel

Scheiße,bin ich verliebt

Passengers

Понякога се чудя какво ли става,когато умираш?Виждаш ли го?Усещаш ли го?Чуващ ли го?Можеш ли да го докоснеш?Осъзнаваш ли го?За какво мислиш?Кого обичаш?

Нужно ли е да полетиш към пропастта,за да си позволиш да бъдеш истински?За да подадеш ръка и да оцениш ръката,протегната към теб?

Аз не го усетих.Не го видях.Не го осъзнах.Беше само страх.Празнота.Липса.