Случвало ли ти се е да си в един от онези моменти ...онези,в които сякаш не можеш да влезеш в живота си и просто го гледаш от страни...онези,в които не си сигурен кой си и какво правиш...онези,в които искаш да спреш,но не можеш,понеже си просто наблюдател,а не участник...
Отчаяно ти се иска някой да подаде ръка,но гордостта надделява.Отчаяно ти се иска някой да се погрижи за теб,да те прегърне и да обещае,че всичко ще е наред,въпреки че няма да бъде.Иска ти се да можеш да заплачеш,за да излееш всичко навън,но знаеш,че ако падне първата сълза,няма да можеш да спреш останалите.
Иска ти се да спреш света,само за секунда,само за да си поемеш дъх,само за да спре да боли...
Мразя лъжите,но точно сега бих продала душата си за едно "всичко ще бъде наред".
