Вчера

Има нещо ужасно самотно в меланхолията.В онези моменти,когато половината ти душа минава някъде в измеренията и пространствата и само полъхът те докосва леко,познатият аромат.Когато изпитваш нуждата да обвиеш ръце около себе си и да потънеш някъде,в нечии черни очи,които винаги пленяват всичко в теб с такава адска сила,че боли на места,които дори не си знаел,че съществуват.Самотно.Празно.Колко е красива есента.

sono in amorata :)

Влюбих се.
В живота.
Открих го на ново,преродих се,изжвиях го,умрях и отново го видях.
Влюбих се.
В 12:52 АМ съм влюбена.И не мисля за теб,а за живота.За пъстрите примигвания и въздишки,които ми предстоят.Край на всички маски.Влюбих се.
;