Das Spiel

Scheiße,bin ich verliebt

Passengers

Понякога се чудя какво ли става,когато умираш?Виждаш ли го?Усещаш ли го?Чуващ ли го?Можеш ли да го докоснеш?Осъзнаваш ли го?За какво мислиш?Кого обичаш?

Нужно ли е да полетиш към пропастта,за да си позволиш да бъдеш истински?За да подадеш ръка и да оцениш ръката,протегната към теб?

Аз не го усетих.Не го видях.Не го осъзнах.Беше само страх.Празнота.Липса.

and that's what you get for falling again,you can never get him out of your head

отвратителни са тия маски,които не можем да свалим.
колко по-лесен и красив щеше да е светът,ако бяхме просто аз и просто ти...а и какво повече от това?

Знаеш ли ?

Какви със тебе сме били?
Няма смисъл във една лъжа.

Искам да ме спреш.

Понякога...Само понякога..и аз плача.
Не е ли учудващо как един толкова безскрупулен човек може да се чувства толкова крехък и изгубен ?

Миг от приказка

Тъжните неща винаги ме вдъхновяват.
А щастливите...са някак безумно тъжни.

Някога преди

Нашата обич вече е спомен. :)

Не,не гледай в очите ми,там прозират лъжите ми..искам да се спасиш.

Бягай,бягай...празна е душата и любов не знам какво е,бягай,лошият герой съм аз,не обичай и не съжалявай,просто бягай.