Вчера

Има нещо ужасно самотно в меланхолията.В онези моменти,когато половината ти душа минава някъде в измеренията и пространствата и само полъхът те докосва леко,познатият аромат.Когато изпитваш нуждата да обвиеш ръце около себе си и да потънеш някъде,в нечии черни очи,които винаги пленяват всичко в теб с такава адска сила,че боли на места,които дори не си знаел,че съществуват.Самотно.Празно.Колко е красива есента.

sono in amorata :)

Влюбих се.
В живота.
Открих го на ново,преродих се,изжвиях го,умрях и отново го видях.
Влюбих се.
В 12:52 АМ съм влюбена.И не мисля за теб,а за живота.За пъстрите примигвания и въздишки,които ми предстоят.Край на всички маски.Влюбих се.
;

Das Spiel

Scheiße,bin ich verliebt

Passengers

Понякога се чудя какво ли става,когато умираш?Виждаш ли го?Усещаш ли го?Чуващ ли го?Можеш ли да го докоснеш?Осъзнаваш ли го?За какво мислиш?Кого обичаш?

Нужно ли е да полетиш към пропастта,за да си позволиш да бъдеш истински?За да подадеш ръка и да оцениш ръката,протегната към теб?

Аз не го усетих.Не го видях.Не го осъзнах.Беше само страх.Празнота.Липса.

and that's what you get for falling again,you can never get him out of your head

отвратителни са тия маски,които не можем да свалим.
колко по-лесен и красив щеше да е светът,ако бяхме просто аз и просто ти...а и какво повече от това?

Знаеш ли ?

Какви със тебе сме били?
Няма смисъл във една лъжа.

Искам да ме спреш.

Понякога...Само понякога..и аз плача.
Не е ли учудващо как един толкова безскрупулен човек може да се чувства толкова крехък и изгубен ?

Миг от приказка

Тъжните неща винаги ме вдъхновяват.
А щастливите...са някак безумно тъжни.