
Малките неща.В тях е истината.
В усилията,които някой полага само за да те накара да се усмихнеш,в начина,по който те прегръща този някой,когато замълчиш,в силата на думите му,когато нямаш какво да кажеш...В желанието да те запази завинаги,макар и често ти да си причината,поради която се прибира ядосан,в момента,в който без да се усеща казва "ние" вместо "аз",в усмивката,която се изписва на лицето му,когато те види,в плановете за бъдещето му,които са изпълнени с....теб. <3
Всичко това ме кара да подксачам от щастие и да търся още дъги,да се протягам към звездите още по-упорито,защото зная,че ако падна,ще има кой да ми подаде ръка,зная,че има хора,които ще са до мен тогава,когато аз самата не съм до себе си,зная,че ще са там в най-тежкия момент от живота ми,както ще са там и в момента,за който винаги съм мечтала.
Така, както аз бих продала всичко свое и чуждо,за да се усмихнат,така,както бих се хвърлила пред куршум за тях и бих изтърпяла всички мили неща на света,бих изяла всички картофки и бих изкупила всички лилави чорапи...Малките неща,те са истинските. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар