dolce far niente.
някой ден ще го разбера това.ще се върна при оная красота.защото ми липсва,имам нужда от красота.от много,много красота.в моя свят тя спасява.
чувствам се малко атеист напоследък,но не точно,защото религията е различна..
и някой ден ще си подредя мислите и ще дойда да ти ги кажа,всичките.
а сега отивам да преследвам пеперуди.
dolce far niente.
събота, 30 октомври 2010 г.
неделя, 17 октомври 2010 г.
~
we are scared that some sort of culture of violence will take them over. Nobody worries about kids listening to thousands - literally thousands - of songs about broken hearts and rejection and pain and misery and loss."
сряда, 15 септември 2010 г.
Момиче,което да вижда цветовете в нощта

Усмивки,приказки,сълзи,дъжд,облаци,дъги,звезди,елфи,слънчогледи,мечти,сърца,Лондон,
книги,магии,приказки,принцове,щастие,любов,полета,летящи балони,успехи,животи,татуировки,приятели,сняг,панделки,черни котки,карирани панталони,шоколади,шалове,пеперуди,китари,снимки,часовници,картофки,табелки,портмонета,
истории,фибички,пясък,кафета,лилаво,огледала,самолети,слънчеви зайчета,ягоди...смисълът.
четвъртък, 9 септември 2010 г.
Малките неща

Малките неща.В тях е истината.
В усилията,които някой полага само за да те накара да се усмихнеш,в начина,по който те прегръща този някой,когато замълчиш,в силата на думите му,когато нямаш какво да кажеш...В желанието да те запази завинаги,макар и често ти да си причината,поради която се прибира ядосан,в момента,в който без да се усеща казва "ние" вместо "аз",в усмивката,която се изписва на лицето му,когато те види,в плановете за бъдещето му,които са изпълнени с....теб. <3
Всичко това ме кара да подксачам от щастие и да търся още дъги,да се протягам към звездите още по-упорито,защото зная,че ако падна,ще има кой да ми подаде ръка,зная,че има хора,които ще са до мен тогава,когато аз самата не съм до себе си,зная,че ще са там в най-тежкия момент от живота ми,както ще са там и в момента,за който винаги съм мечтала.
Така, както аз бих продала всичко свое и чуждо,за да се усмихнат,така,както бих се хвърлила пред куршум за тях и бих изтърпяла всички мили неща на света,бих изяла всички картофки и бих изкупила всички лилави чорапи...Малките неща,те са истинските. :)
вторник, 24 август 2010 г.
Нещо

Случвало ли ти се е да си в един от онези моменти ...онези,в които сякаш не можеш да влезеш в живота си и просто го гледаш от страни...онези,в които не си сигурен кой си и какво правиш...онези,в които искаш да спреш,но не можеш,понеже си просто наблюдател,а не участник...
Отчаяно ти се иска някой да подаде ръка,но гордостта надделява.Отчаяно ти се иска някой да се погрижи за теб,да те прегърне и да обещае,че всичко ще е наред,въпреки че няма да бъде.Иска ти се да можеш да заплачеш,за да излееш всичко навън,но знаеш,че ако падне първата сълза,няма да можеш да спреш останалите.
Иска ти се да спреш света,само за секунда,само за да си поемеш дъх,само за да спре да боли...
Мразя лъжите,но точно сега бих продала душата си за едно "всичко ще бъде наред".
Абонамент за:
Публикации (Atom)